Според Програмата за управление и развитие на Столична община в периода 2008 – 2011 г. в София трябва да има изградени шест лъча велоалеи, които да осъществяват връзка между противоположните квартали на града. До сега са изградени 22 км., една голяма част от които, са т.нар. „споделени трасета” или маркирана обособена зона за велосипедите на автомобилното платно или на тротоара. Очаква се да бъдат създадени още 13 км до края на годината, като велосипедните алеи ще бъдат положени по булевард „България”, в „Люлин”, както и от надлез „Надежда” до Лъвов мост.
До момента състоянието на създадените велосипедни трасета в София, по единното мнение на професионалисти и велосипедисти, е повече от недостатъчно. Според някои, първопричина за това е и избраната настилка. Истината за лошото положение обаче, е факта, че 90% от построените велоалеи са фактически идентифицирани с жълта маркировка ивици от съществуващи площи със смесено ползване, най-често тротоари. Тяхното положение само по себе си е повече от критично, поради няколко довода:
• Тротоарите не са замислени за колоездачи – При полагането на настилките на тротоарите е вземато предвид с основната мисия на тротоарите като пешеходни зони, поради което са избирани продукти с по-малка височина и товароносимост, а паркирането върху тях е причинило преместване и разхлопването на тротоарните плочи;
• Настилката на тротоарните площи не е положена по правилния начин – Процедурата на полагане на голямо количество тротоари в столицата е тротоарна плочка на 5 см височина, положена на циментова основа. Това не е уместния метод на полагане;
• Настилката е монтирана с големи разстояния – По-голямата фуга, оставена при изграждането, не е проблем за територии, които са пешеходни, но когато се очаква на тези територии да има смесено използване- не е пригодна, защото създава проблем при управление на велосипеди и каране на ролери и други.
Ето защо изводът, че паважа и тротоарната настилка не са подходящи за велотрасета в града, основано на база общото състояние на тротоарните площи в град София, не е правилно и със сигурност не настилката е причина за недоброто състояние на велоалеите.
За планирането и изграждането на велоалеи има наредби и изисквания, които опоменават както разположението на трасето, така и дължина и ширина, осветление, маркиране и т.н. Относно настилки няма точни изисквания. Има варианти – твърди и меки настилки. Изборът им зависи от фактори като:
• климат;
• особености на релефа и наклона на терена;
• вид на почвата;
• цена за създаване и поддържане;
• дълготрайност;
• естетическо въздействие;
• екологичност и много други.
Меките настилки и повърхности за велоалеи най-често са:
• тревна основа;
• кора от дърво и други подобни.
Основното им преимущество е ниската себестойност.
Твърдите настилки и повърхности са:
• камък;
• бетонови изделия;
• асфалт.